Financial Times: Влизането в еврозоната носи много дивиденти на България

Приемането на еврото от България е резултат от дългосрочна икономическа и институционална логика, която надхвърля чисто техническите аргументи за валутния риск, пише британският вестник Financial Times в анализ, посветен на присъединяването на страната ни към еврозоната от 1 януари 2026 г., пише Фокус.

В него се посочва, че валутният борд силно е ограничавал ролята на БНБ, която в продължение на десетилетия е следвала автоматично паричната политика на Бундесбанк, а след това и на Европейската централна банка (ЕЦБ), без да има влияние върху вземането на решения.

С членството в еврозоната България вече участва пряко в управлението на паричната политика чрез представителството си в Управителния съвет на ЕЦБ, подчертава Financial Times. Изданието отбелязва, че приемането на еврото не означава загуба на суверенитет, а напротив – придобиване на глас при вземането на решения, които така или иначе я засягат.

В публикацията се посочва, че членството в еврозоната ще донесе и преки икономически ползи.

По-конкретно, България получава правото да участва в решенията по паричната политика: представител на националната централна банка вече има право на глас в Управителния съвет на Европейската централна банка. Преди това паричната политика по същество се определяше във Франкфурт, без участието на София.

Според изданието, членството в еврозоната би трябвало да има положителен ефект и върху реалната икономика. Еврото би могло да увеличи доверието на международните инвеститори в страната, а новите регулации в банковия сектор биха могли да направят кредитирането по-евтино и по-достъпно. Задължителната резервна норма за банките вече е намалена от 12% на 1%, което при равни други условия освобождава допълнителен капитал за кредитиране на домакинства и предприятия. Освен това, Българската народна банка и ЕЦБ сега съвместно служат като кредитори от последна инстанция, което според FT би могло да увеличи апетита за риск на банките.

Financial Times отбелязва, че рейтинговите агенции вече са повишили суверенните рейтинги на България след официалното решение за присъединяване към еврозоната, като отбелязват възможността за по-нататъшни подобрения с укрепването на институционалната среда. Засиленият интерес на инвеститорите се отразява и на фондовия пазар: българският фондов индекс се е повишил с над 20% от началото на януари, превръщайки се в един от най-бързо развиващите се в света.

В същото време FT подчертава, че в страната остава значителна съпротива срещу еврото. Критиците посочват, че валутният риск вече е бил елиминиран, а икономическата политика е била тясно обвързана с решенията на ЕЦБ. Така че стандартният аргумент в полза на присъединяването към валутен съюз – премахване на валутния риск – вече не е приложим. Бившият президент Румен Радев, който подаде оставка преди дни от президентския пост, също изрази скептицизъм относно решението за приемане на еврото.

Влизането на България в еврозоната идва точно една година, след като страната беше включена в общоевропейската Шенгенска зона за свободно пътуване без граници. Достигането на тези два етапа само за 12 месеца създаде усещане за реален напредък по пътя на България към пълната европейска интеграция.

С оглед на засилването на операциите на Русия за влияние след нахлуването в Украйна и постоянния риск от избухване на търговските войни, откакто президентът Доналд Тръмп си върна Белия дом, анализаторите смятат, че по-дълбоките връзки с ЕС не биха могли да дойдат в по-подходящ момент.

"Напускането на еврото е много сложно и никога преди не е било справедливо, така че членството в еврозоната е реален сигнал за ангажираност към европейския проект“, изтъкна Ясен Георгиев, изпълнителен директор на Института за икономическа политика, мозъчен тръст, базиран в София.

"Това ни приближава с една крачка до това да бъдем в сърцето на ЕС".